ГЕОЛОЖКА ЕКСКУРЗИЯ В ИЗТОЧНИ РОДОПИ

29.05 – 30.05.2004 г.

Със съдействието на "Болкан минерал енд майниг ООД"


Древни културни аспекти

Преразказ от Владимир Георгиев по www.perperikon.bg с допълнения

Праистория

Палеогенските вулкански постройки в Източните Родопи са добре съхранени и се открояват величествено в съвременния релеф. При това се различават не само големите вулкани с диаметър 10-20 km (Драгойна, Дамбала, Звездел, Маджарово, сн. 1), но и редица по-малки структури и риолитови екструзии с диаметър 1-3 km (Градището, Хисара, сн.2).

Сн. 1. Драгойновски вулкан

Сн. 2. Хисарски екструзив

Източните Родопи са осеяни с множество скални масиви. Сред много от тях природата е изваяла приказни геоложки феномени. Особено подходящи за такова натурално скулпториране са туфите на Белипласткия риодацитов комплек, които имат и повсеместно разпространение в региона. Сред тях са формирани редица феномени – Каменната сварба, Скалните гъби, Глава на костенурка (сн. 3-4), както и величествени и труднодостъпни скални масиви.

Сн. 3. Скалните гъби

Сн. 4. Каменната сватба в профил

Това привличало там хората и те обожествявалили грандиозните канари. Не случайно точно Източните Родопи са люлка на мегалитната култура, която в никакъв случай не трябва да се свързва единствено с живелите много по-късно траки. В началото хората не са имали възможност да обработват скалите и са залагали на природната им величественост. По-късно те започнали да дялат и оформят цели помещения. Най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на 6 - началото на 5 хил.пр.Хр. Тогава хората не са могли да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази причина фрагментите от неолитна керамика се откриват върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини.

Следващият установен исторически период е каменно-медната епоха, енеолита, и по-точно нейния финал в края на 5 - началото на 4 хил.пр.Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика.

Източните Родопи са най-богатата на Балканския полуостров зона с мегалитни паметници от тракийската древност. Те се датират от края на бронзовата епоха, 18-12 в.пр.Хр. Тези монументални съоръжения впечатляват с мащабите си.

Засега долмените в Източните Родопи се определят в ранножелязната епоха (11-6 в.пр.Хр.). По-добре са съхранени долмените разпределени от двете страни на днешната граница на България с Гърция (повече от 100). Това са гробници, оформени от огромни каменни блокове или шистовидни плочи. В Източните Родопи най-често те са еднокамерни с отворено преддверие и малък арковиден вход. Особено монументални са отлично запазените долмени при селата Остър камък (Харманлийско) и Черничево (Крумовградско).

Най-монументалните, но и най-странни и необясними в Източните Родопи, са грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши. Те винаги са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите са трапецовидни с височина до 1 м. и дълбочина 40-50 см. Обикновено са на групи от 3-4 до 100, като досега са локализирани близо 1500 отделни единици.

Особено многочислени са комплексите при селата Ангел войвода, Равен, Женда, Дъждовница, Широко поле, Долно Черковище (сн.5). Почитането на слънцето и скалата чрез ансамблите от ниши не буди съмнение. Има обаче доста мнения за тяхното конкретно предназначение, защото те винаги се откриват празни. Най-разпространена е хипотезата, че това са гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни. Така комплексите са представлявали своеобразни некрополи.

Оформянето на религията става особено интензивно в ранножелязната епоха, 11-6 в.пр.Хр. За разлика от синхронната гръцка митология, ние не знаем почти нищо за тракийската религиозно-философска система, орфизма. А създаването на персонажи като Дионис и Орфей датира именно в тези далечни времена.

Розалии, мистерии, вакханалии и… орфеиди

На много места в Източните Родопи са изваяни шарапани. Това са винарните на древните траки. В скалата е изкопана цилиндрична дупка с диаметър 1 - 1,5 м. Малко по-ниско е издълбана друга дупка с диаметър около 0,5 м. Двете дупки са свързани с тесен отвор. В горната по-голяма дупка босоноги тракийки газели (мачкали) гроздето. В долната по-малка дупка се е събирал гроздовия сок.

След като втаса ширата и се превърне във вино, траките се отдавали на весели оргии наричани розалии. Гърците ги заимствали от тях, обогатили ги с присъщата им поезия и ги нарекли Дионисиеви мистерии. Дионисий е бога на виното, около когото танцували млади менади. Римляните преименували Дионисий на Бакхус, а менадите на вакханки. А празниците се превървали във вакханалии, които при римляните били още по-разгулни.

Орфей и орфизма

И тракийските розалии и гръцките мистерии и римските вакханалии тясно се преплитат с митовете за Орфей. Той е роден някъде в пределите на Тракия. Според гръцката митология той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Великолепен поет и певец, Орфей си съперничил дори с бога намузиката и песните, Аполон. Невероятният му глас омайвал всички живи същества, а по време на похода на аргонавтите за златното руно заглушил опасната песен на сирените и спасил героите. Орфей често се изобразява с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да вървят подир него; скали и планини да се движат; дивите зверове да лягат в краката му.

Пак от гръцките митове е известна драматичната любов на поета към прекрасната дриада Евридика. Ухапана от отровна змия, красавицата умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, Орфей слиза в подземния свят на бог Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Той успява да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазва условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубва завинаги.

Този епизод е пряко свързан със смъртта на Орфей. Той вече пренебрегвал женската красота, заради което е убит от жените-вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис.

В тракийската митология Орфей по-скоро е бил жрец и магьосник, надарен със свръхестествени възможности. Счита се, че героят е вдъхновител на цяла философско-религиозна система, получила името орфизъм. Приема се, че тя възниква в Тракия между края на второто хилядолетие и 9-8 в.пр.Хр. По-късно доктрината се разпространява в Гърция и средиземноморския свят. Привърженици на орфизма били дори много от римските императори.

Орфическите мистерии се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии(т.е. не-жизнени), защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора (скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи). Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвъкупление на мъже и жени, накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионис.

Тракийският Дионис

Късният гръцки бог на виното и веселието Дионис е извлечен от тракийското годишно божество Загрей. В орфическата доктрина била мотивирана връзката между Великата богиня-майка и този мъжки годишен бог, отличаващ се с подчертан фализъм.

Според гръцката митология Дионис е син на върховния бог Зевс. Първо бил роден от богинята Персефона и се наричал Загрей. По-късно бил разкъсан и изяден от титаните, заради което те били изпепелени от Зевс. Чак след това той отново бил роден от Семела, т.е. в митологията са се създали два образа на Дионис - ранният тракийски и следващият го по време гръцки. Още по-късно се слива с римските божества Либер и Бакх, съчетавайки и техните функции. Обкръжен от многочислена свита сатири с кози копита и от прекрасни менади, Дионис скита по Земята и учи хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино. Именно Дионисиите дават началото на прекрасното изкуство - театъра. Ранният тракийски бог проличава в пищните оргиастически мистерии, известни днес като дионисии или вакханалии. Съществува и връзка с певеца Орфей - точно Дионис превръща в дървета менадите, разкъсали героя. В елинистическите страни и Рим култът към бога бил съпроводен с необуздано веселие и диви оргии. Те се провеждали в планините под светлината на факли.

Храмът-утроба до с. Ненково

Това невероятно съоръжение от времето на траките е оформено като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м. Първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Истинската изненада за непосветения настъпва точно на обяд. Тогава през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка. Но само през определено време на годината, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата. Според изчисленията това са месеците януари-февруари.

Няма съмнение, че става дума за пещерата-утроба. В този храм се осъществявала кулминацията на орфическите вярвания. Според древните автори именно в такъв орфически храм на о-в Самотраки посветените неженени мъже(а-бии) извършвали своите сексуални обряди с тракийските момичета. Същите ритуали се извършвали в ранното орфическо светилище на Делфи. Но може би най-интересни са данните в пиесата "Вакханките" на Еврипид. Според тях, посветените на Дионис оргии се правели точно в тези пещери с течаща вода-сперма, символизиращи утробата на богинята-майка. Ето че отново се достига до култа към Дионис, чието светилище се търси на Перперикон. Точно от околностите на пещерата-утроба извира река Перперешка, а Перперикон отстои на около 20 км по нейното течение. Едва ли трябва да има съмнение в тяхната взаимна връзка.

В дебрите на Странджа се е съхранил един странен култ. Според народните схващания светицата Марина обитавала пещера, в която задължително трябва да тече вода, символизираща спермата, вливаща се в утробата. А самата Марина била зачената, след като майка й моли Слънцето за помощ. Веднъж в годината ергени и моми се събират в такива пещери, за да участват в тайнството на зачатието. Тук не може да не се направи връзка с описаната от Херодот полова разпуснатост на тракийските девойки, които се съвъкуплявали безразборно в пещерата-светилище на о-в Самотраки.

Светилището на Дионис в Свещената планина - Родопите

В описанието си за храма на Дионис, гръцкият историк Херодот специално се спира на прорицалището към него. Според летописеца то било равно по слава на светилището на Аполон в Делфи, а оракулът гадаел не по-зле от елинската прорицателка. А изворите показват, че в храма на Дионис са станали поне две предсказания със значение за световната история. Римският историк Светоний разказва: "...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".

За получаване на пророчеството е прилаган т.нар. винено-огнен обряд, при който се гадаело по височината на лумналия огън, след като върху олтара е излято виното. В това няма нищо чудно като се има предвид, че виното и огънят са основни в култа към бог Дионис. Самото правене на виното се възприемали като символичен разказ за живота и страданията на божеството и то в неговия тракийски първообраз. Мачкането и късането на плода давал асоциация с разкъсването на тракийския Дионис от титаните. Не случайно обработката на гроздето е представлявала тайнство, на което се пеели тъжни и монотонни песни, приличащи по-скоро на оплакване.

Вече столетие археолозите търсят прочутото в древността светилище с прорицалище на бог Дионис. Смята се, че неговото намиране по стойност ще е равно на откриването на Троя и Микена. Сведенията за него изключително оскъдни и със сигурност се знае единствено, че храмът е бил в Свещената планина - Родопите.

В Родопите има много богати археологически паметници от различни епохи. А сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон (сн. 5), най-големият мегалит на Балканите и в Европа.

Херодот подчертава, че сатрите (бесите) държели храма на бог Дионис с прорицалище, равно на прочутото светилище на Аполон в Делфи. В 11 г.пр.Хр. между беси и одриси избухва кървава война за владеенето на храма на Дионис. Според съвременните историци границата между държавата на бесите и Одриското царство е минавала някъде в Източните Родопи, източно от днешния гр. Кърджали. А точно там се намира свещения град Перперикон. Той се състои от четири части: мощна крепост в най-високата част на хълма (Акропол); Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток; северно и южно подградия.

Дворецът-светилище в Перперикон сякаш е излязъл от приказките. Той буквално се покрива като описание със сведенията на античните автори за храма на Дионис в Родопите. Става дума за огромна и изсечена в скалите овална зала. За разлика от останалите помещения, тя не е имала покрив. В самия център е издялан величествен кръгъл олтар с диаметър почти 2 м. Той се извисява на близо 3 м. над пода. Възможно е това да е монументалният храмов ансамбъл на бог Дионис, разраствал се непрекъснато и достигнал пълен разцвет в римската епоха

Златото на Перперикон

Култът към бог Дионис е бил една от характерните особености на Родопите. Другата е добивът на злато и сребро, скъпоценните метали, на които древната планина е изключително богата. А един от най-големите рудници в античния свят се е намирал само на 2 км от Перперикон, до днешното с. Стремци.

Рудните тела на епитермалното кварц-злато-адуларово находище Стремци са тип линеен щокверк, локализирани в дребнокъсови конгломерати от въгленосно-пясъчниковата задруга (приабон). И днес посетителят остава изумен, влизайки през десетината запазени входа в достъпните сега на повече от 500 m подземни галерии които се пресичат, сливат, разделят и преплитат в сложна мрежа. Те наподобяват лабиринта на цар Минос на остров Крит. Там бродил кръвожадния Минотавър с тяло на човек и глава на бик. На него древните гърци пращали, като кръвен данък, на всеки девет години по 7 момчета и 7 девойки. За да не се изгуби в рудника човек трябва като Тезей, който убил Минотавъра, да размотава кълбо с прежда, по която след това да намери изхода.

Оказва се, че името на Перперикон по интересен начин се свързва с добива на злато. Археологическите находки сочат, че рудниците при с. Стремци са били разработени в последните векове на старата ера и после са били изоставени. Но през епохата на средновековието, в 11-13 в., те са били отново възстановени и добивът на злато - подновен.

Точно от византийската епоха е единственото съхранено през вековете име на свещения град. В пълния си вид то е Хиперперакион, но древните историци бързо го съкращават - Перперакион или Перперикон. Думата трудно се поддава на пряк превод. "Хиперперос", "хиперпюрос" на гръцки език означава "свръхогнен", "надогнен". Тя е част от езика на Аристотел и е свързана с принасянето на жертви върху олтара. Тук не може да не се направи асоциация с храма на Дионис и с изпълнявания там обряд, в който огънят играе важна роля. Но историята предлага и други възможности.

В 1082 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и скоро е отсечена монета със съдържание 21.1/3 карата. Тя получава и ново име - "хиперперон" или известната на всички "перпера". Днес не е ясно откъде идва това наименование. Някои смятат, че то е свързано с топенето и пречистването през огън на златото. Император Алексий обаче бил известен любител на античното наследство и често използвал термини от древните времена, включително свързани с култовете към езическите божества.

Очевидно е едно - връзката между името на града и наименованието на новата златна единица. Дали императорът е нарекъл важната крепост на измисленото от него име на паричната единица заради откриването в близост на голямо количество злато? Или пък това е било древното име на свещения град, незапазено по други извори и пряко свързано с култа към Дионис? В такъв случай златната монета е била наречена на наименованието на старинния град.

Фестивалът Перперикон

На Перперикон и в Източните Родопи са оставили следи различни култури и религии. Всички те обаче почитат един ден в годината - този на лятното слънцестоене. При прабългарите това е ден на върховния бог Тангра, при славяните - на свещените треви и вълшебното изцеление. Християните пък отбелязват деня на рождението на свети Йоан Предтеча или Иван Купала, носещ и името Еньовден. Няма съмнение, че в християнския празник са се съхранили следи от езическите култове, от почитането на древния бог Дионис. Да си спомним, че според вярванията на различни народи, в тази нощ стават странни неща, излизат самодиви и русалки. Не случайно оригиналното заглавие на Шекспировата пиеса "Сън в лятна нощ" е "Сън в нощта срещу Еньовден".

Ето защо организираният от няколко години фестивал "Перперикон" се провежда винаги в навечерието на този празник и завършва в най-късата нощ на годината, нощта срещу 22 юни. Все още неосъществена идея на организаторите е, тази нощ да се прекара от хората под открито небе, в ритъма на езическите танци и красивата музика, в спомена за някогашните Дионисии. Скритият замисъл на фестивала е, че нашият път от обгърнатото с тайни минало отива към загадъчното бъдеще. Той се свързва с общоевропейската идея за съхраняване на богатото разнообразие на културното наследство. В началото на 21 век, в обективно съществуващата мултинационална и мултикултурна среда тази идея е толкова вдъхновяваща, колкото самия смисъл на театралното изкуство като еманация на синкретизма на всички видове изкуство. Ето защо създателите на фестивала смятат, че освен национално, той има и общоевропейско и световно значение. Те са поставили пред себе си амбициозната задача да превърнат фестивала "Перперикон" в своеобразен мост, свързващ миналото, настоящето и бъдещето на народите от Балканите, Европа, Азия. Ето защо се представят както чисто театрални постановки на съвременното изкуство, така и гранични жанрове.